Тежки сълзи
се спуснаха,
като гарвани.
Душата ми
хванаха.
От дърво
на дърво
я слагаха.
От връх
на връх
я вдигаха.
Къс по къс
я разкъсваха.
Тежки сълзи
земята пропукаха
и като змии
душата ми
усукаха.
Гнездо в нея
свиха.
Очите ми
изпиха.
Чуваш ли,
татко,
виждаш ли?
Дъщеря ти
плаче
на гроба.
Тебе
оплаква
и жали.
© Ирена Чинтова Спасова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
