Вангел (Серафим) Вангел (Серафим)
69
May 28, 2008, 11:42 PM

Чувство

746 0 2
Невинно дете, невинно краде
от моите мисли и чувста.
С невинни ръце, бели, преде
покров за сърцето ми черно.

Ангел бележи с целувка позната
следите на мойта покруса.
Скрита зад маска от фина позлата,
пропукана, хладна е мойта погнуса.

Бяло и черно, и златно,
говорят със слово невнятно.
Моите рани дълбаят земята,
там ще положа бавно душата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Серафим All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0