28 мая 2008 г., 23:42

Чувство 

  Поэзия » Философская
542 0 2
Невинно дете, невинно краде
от моите мисли и чувста.
С невинни ръце, бели, преде
покров за сърцето ми черно.

Ангел бележи с целувка позната
следите на мойта покруса.
Скрита зад маска от фина позлата,
пропукана, хладна е мойта погнуса.

Бяло и черно, и златно,
говорят със слово невнятно.
Моите рани дълбаят земята,
там ще положа бавно душата.

© Серафим Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??