Dec 27, 2008, 11:37 AM

Чувството, което винаги ще блести 

  Poetry » Love
874 0 15
Тихо се рони навън белият сняг,
снежинки се гонят в приказен бяг.
В очите ми пламтят от радост искри,
знаех си, че най-добрата си ти!
За мен си слънчев лъч, полъх на май.
Любовта ни е чудо нямащо край.
Покрива тя Земята със звездни воали,
цялото щастие в дните си сме събрали.
Няма на света по-красива музика знам,
от песента на сърцата за любовния плам.
Нейните ноти са пълни с копнеж,
тя остава най-силният човешки стремеж. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Random works
: ??:??