Уж чатът ни сега е заглушен,
А всеки път звъни като камбана,
И казусът е вечно нерешен:
Аз да си тръгна или да остана?
Уж чатът ни сега е заглушен,
Но всеки път политам от вълнение –
Дали сега си там усамотен?
Защо у мен надига се съмнение?
Така е с дигиталното общуване,
Не става да ме носиш на ръце.
Не е ли по-добре да се сънуваме –
С един копнеж, от друг живот – с едно сърце?