Циганско лято
Защо му казват "циганското лято"?
Дали защото бедно е, неуко?
Или защото стопля ни сърцата -
на слънцето за нищо не му пука?
Усмихва ни се "циганското лято".
Намига ни лукаво и греховно.
Житата няма ги и няма ги ятата,
но в нас остава чувството любовно
към вятъра, полето и простора,
към топлината - спомен мил за юли...
Небето до бездънност е отворено.
Звездите са като узрели дюли.
И есенното "лято" ни приспива
в грижовните си, меки, топли длани.
От циганската му тъга отпиваме
и искаме по-дълго да остане.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
