Sep 29, 2022, 8:33 AM

Циганско лято

  Poetry
373 1 2

Есента,

елегантна в своята премяна,

ни дарява с вълшебства...

Щедростта ѝ мяра няма.

Ето я,

избухнала във цветност и пожари,

рисува прелестни картини

от летни спомени и в слънчев плод събрани.

Прегръща ни със циганското лято

помахала на закъсняло ято

и дипли облаци бухнати

от сиви прежди,

дъждовни и мъхнати.

Есента,

кокетката красива,

палитра от мозайки ни дарява,

преди да долети

неприветливата зима

южнякът ласкаво от клоните ни маха.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Сотирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...