Есента,
елегантна в своята премяна,
ни дарява с вълшебства...
Щедростта ѝ мяра няма.
Ето я,
избухнала във цветност и пожари,
рисува прелестни картини
от летни спомени и в слънчев плод събрани.
Прегръща ни със циганското лято
помахала на закъсняло ято
и дипли облаци бухнати
от сиви прежди,
дъждовни и мъхнати.
Есента,
кокетката красива,
палитра от мозайки ни дарява,
преди да долети
неприветливата зима
южнякът ласкаво от клоните ни маха.
© Валя Сотирова All rights reserved.