Цигулка
Цигулката плаче във късния час,
и струни гърлото стягат.
Часовник прегърнал е мъката в нас
стрелките през тъмното бягат.
Усещаме болката сякаш сме в плен.
Ах, колко съдбовно ни свири!
Страхът ни притихнал е днес уморен,
изтрил и последните дири.
Ридае, ридае неспирно в нощта...
Остава ѝ малко до края.
Тъмата е тук, прекосила света.
Цигулка от обич догаря.
Под черното було животът щом спре,
стрелките му бавно заспиват.
Часовник издъхнал е. Мъртво море.
И сбогом цигулка повива.
Сега не тъжи, не проронва сълзи.
Далече е болка от нея.
В обятия нежни под бели брези
за ангели вече копнее.
Запява в простора седефен рефрен.
Любов! Необят в необята.
Съдбите ни дишат със зов прероден.
Посрещаме Рая в душата.
© Цветето Б. All rights reserved.
