Цигулката изплува над пианото
с последния си дъх на многоточие.
Повтаря дъжд безкрая
в барабаните.
Китарите са седма струна още.
Загатват непокоя саксофоните.
Небетата са честни партитури.
Когато слушаш,
нотите са мои -
стакато и легато се редуват.
Обляга се на птици контрабасът.
Танцува предпочитаната думичка,
защото е реално
и прекрасно,
че диша от имането ни въздухът.
И в царството на тази какафония,
когато диригентът се разсмее,
ще можеш ли на друг
да се престориш? -
Защото символично глас не пее.
© Бела Тихомирова All rights reserved.
Злате, благодаря ти !
Стоилов, ако музиката, която те събужда...е същата като тази, която те приспива, няма нужда слънцето и луната да се разхождат по небето, а музиката, на която душата ти танцува, със сигурност изплува и над двете
Хубава неделя ви желая ❤️