May 1, 2008, 6:33 AM

Цигулки на оранжево въже

954 0 7
Пустините тогава оглушаваха
от разцъфтели кактуси
и в залеза се утешаваха
душите на изстиналите tattoos и
вдълбани в кремъчните рамене
подобно каменни идеи
препускаха миражните коне
в представите за пясъчни алеи
които се снишаваха
от ноздрите на пресекулки
а все по-мъртви ветрове
поклащаха последните цигулки

цигулки на оранжево въже

От влагата на корени зарити
не бяхме жаждата си утолили
полазени от мигове термити
по гърбиците на камили -
извити призрачни меандри
които в дюните изсичат
чадъри от короните на пинии...
И в сенките на бледите Еринии
обречените там да се обичат -
подобно бели орлеандри
подобно черни бедуини
подобно еднодневните светулки
над оглушелите пустини
танцуващи по нощното небе...
Подобно счупени цигулки

цигулки на оранжево въже

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ух, тук се позагубих с голям кеф!
    Мнооогооо!
  • Благодаря на всички
    Към Радослав - Да, олеандри е правилното, съвсем уместна забележка, 10х
  • Страхотен стих! Благодаря за миговете абсолютен кеф сред образно-асоциативната ти поетика!

    Ave

    П.П. Освен ако не е поетичен неологизъм, насочващ конотациите към орлите (Тогава моля послеписът да бъде игнориран!), думата е "олеандри".
  • Красиво и приказно!Браво!
  • Аз просто обичам да гледам как лъкатуши мисълта ти!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...