1.05.2008 г., 6:33

Цигулки на оранжево въже

Поезия » Философска

958 0 7

Пустините тогава оглушаваха
от разцъфтели кактуси
и в залеза се утешаваха
душите на изстиналите tattoos и
вдълбани в кремъчните рамене
подобно каменни идеи
препускаха миражните коне
в представите за пясъчни алеи
които се снишаваха
от ноздрите на пресекулки
а все по-мъртви ветрове
поклащаха последните цигулки

цигулки на оранжево въже

От влагата на корени зарити
не бяхме жаждата си утолили
полазени от мигове термити
по гърбиците на камили -
извити призрачни меандри
които в дюните изсичат
чадъри от короните на пинии...
И в сенките на бледите Еринии
обречените там да се обичат -
подобно бели орлеандри
подобно черни бедуини
подобно еднодневните светулки
над оглушелите пустини
танцуващи по нощното небе...
Подобно счупени цигулки

цигулки на оранжево въже

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

doreto66 (Дора Павлова)

Ух, тук се позагубих с голям кеф!
Мнооогооо!

2008-10-16T17:03:46+03:00
РумиРайк (Руми)

Благодаря на всички
Към Радослав - Да, олеандри е правилното, съвсем уместна забележка, 10х

2008-05-14T19:00:18+03:00
ananke (Радослав Смилков)

Страхотен стих! Благодаря за миговете абсолютен кеф сред образно-асоциативната ти поетика!

Ave

П.П. Освен ако не е поетичен неологизъм, насочващ конотациите към орлите (Тогава моля послеписът да бъде игнориран!), думата е "олеандри".

2008-05-01T19:19:54+03:00
Довереница (Дочка Василева)

Красиво и приказно!Браво!

2008-05-01T13:09:05+03:00
Регина (Радост Даскалова)

Аз просто обичам да гледам как лъкатуши мисълта ти!

2008-05-01T12:58:25+03:00