1.05.2008 г., 6:33

Цигулки на оранжево въже

955 0 7
Пустините тогава оглушаваха
от разцъфтели кактуси
и в залеза се утешаваха
душите на изстиналите tattoos и
вдълбани в кремъчните рамене
подобно каменни идеи
препускаха миражните коне
в представите за пясъчни алеи
които се снишаваха
от ноздрите на пресекулки
а все по-мъртви ветрове
поклащаха последните цигулки

цигулки на оранжево въже

От влагата на корени зарити
не бяхме жаждата си утолили
полазени от мигове термити
по гърбиците на камили -
извити призрачни меандри
които в дюните изсичат
чадъри от короните на пинии...
И в сенките на бледите Еринии
обречените там да се обичат -
подобно бели орлеандри
подобно черни бедуини
подобно еднодневните светулки
над оглушелите пустини
танцуващи по нощното небе...
Подобно счупени цигулки

цигулки на оранжево въже

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ух, тук се позагубих с голям кеф!
    Мнооогооо!
  • Благодаря на всички
    Към Радослав - Да, олеандри е правилното, съвсем уместна забележка, 10х
  • Страхотен стих! Благодаря за миговете абсолютен кеф сред образно-асоциативната ти поетика!

    Ave

    П.П. Освен ако не е поетичен неологизъм, насочващ конотациите към орлите (Тогава моля послеписът да бъде игнориран!), думата е "олеандри".
  • Красиво и приказно!Браво!
  • Аз просто обичам да гледам как лъкатуши мисълта ти!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...