Полето със небесните циклами
и облаците с рокли лавандулови.
В очите на една човешка драма
небето и земята май са луди.
Извадила зад облака хрилете си,
луната ни се дави романтично.
Къде си, конче мидено, къде си
и кой ще те възседне с вик камшичен?
Ще дойдеш ли, спасителю? В юмруче
луната бързам от смъртта да скрия.
Но в приказката който я заключи,
дали пък няма пръв да я убие?