Apr 8, 2008, 1:35 PM

Цикъл: Селския туризъм, с привкус лек на еротизъм

1.9K 0 13

(пак от тефтера на Деса Поетеса)



Стара къща, калдъръм, чардак,

здравец в китен заден двор.

Любими мой, не се чуди, а пак

засаждай в мене своя… бор!

***

Блее вакло агънце в кошара,

теленцето на кравата мучи,

о, как желая днес да изпреваря

и да прошепна: Мили мой… пиши!

***

Засвири дядо Матю на кавала,

до него легна вярното му куче.

Ах, скъпи, иска ми се до премала

да свиря аз на твоето… дудуче.

***

Баба Кера ранни ранини ранила -

пържи топли, пухкави мекици.

Не, не ставай, мили, а събирай сила

върху топлите ми, меки… спици.

***

Нагазил във водите пълноводни

ловиш ми риба, с въдица и кеп.

Звезда във мен засвети пътеводна-

да уловя се с две ръце за твоя… РЕП.

***

Прекопвам лук с голямата мотика,

отзад ме гледаш, а към мен лети оса.

И нещо все към теб ме тика, тика…

Спаси ме, мили, почеши ме по… носа.

***

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мила Нежна All rights reserved.

Comments

Comments

  • много готино
  • Хихик, хихик* , нададе Мила вик
    и моливчето тя хвана-
    да пише още май за... цикъла!
    /оня бе, поетичния, ама ха.../
  • Сърбежи чешим секакви
    Ногу мъ развесили с таа твоа пуредица. Уф, цикъл
    Кът рекуф цикъл - жилаете ли тампонче с крилца
    Айде поздраф и цалуфки!
  • Направо ми се схвана стомаха от смях
  • Благодаря ви, и от мое и от името на Д.Поетеса Последната обаче взе да ме гледа накриво, откак разбра, че съм намерила тефтера й. Стиска го здраво под мищница, дори и в най-сюблимните моменти на прехласване по природните забележителности. Успях да препиша набързо само още едно

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...