Цингарела
Цингарела
(вариация по песента)
Керванът спря по икиндия-
конете със копита рият,
наскачаха набързо хора
и весел глъч изви в простора...
Опънаха се пъстри шатри
и „оживяха” те от вятъра,
а щом нощта дойде от Нищото,
се разгоряха и огнищата...
Умората назад остана
когато веселба захвана...
(Една китара май заплака-
преди да я погълна мрака.)
Най-личната мома в кервана
омъжват днес за атамана...
Красавицата Цингарела
към огъня пристъпва смело,
но болка жарата не носи,
а пък нозете й са боси
в червена рокля до петите
в жарта танцува със звездите...
Един младеж любим в тълпата
я гледа с болка във душата-
за него тя сега танцува
божествено...И се сбогува,
че по законите на клана
обричат я на атамана,
а той: годините прехвърлил
е с три жени, отдавна мъртви...
... И ето полунощ настана
и я повежда атамана,
ридае горко Цингарела
за своята съдба нефела...
Оставили жарта да свети,
тревожно цвилили конете,
а сутринта на коневръза
били без два- и то най-бързите...
... По пладне всички се събрали,
но атамана не видяли:
намерили го бездиханен
в гърдите с нож и цвят цикламен...
... И спомнили си те тогава
китара страстно как зовяла...
А чули през нощта мъжете
и кариера на конете...
Коста Качев,
27.08.2015.
© Коста Качев All rights reserved.
