Цивилизовано
Градът, този стар присмехулник,
на ранина е с очи на дете.
Денят посреща с къшей вяра,
усмивките на майките зове.
Добър да се запази моли,
от хляба си на птици да даде.
Мъдрата утрин щом изтече
и бледосиньото се разнесе,
неусетно той се променя -
посивявайки, става разумен,
с неверие вяра разменя
и против полети мрежа плете.
Градът, този стар присмехулник,
лови птици и в клетка ги слага,
с бързия влак ги връща на юг.
Знае - там приготвена е клада,
изгаряща мислещия друг,
но цивилизовано нехае.
На ранина e с очи на дете,
а вечер на бетон ухае…
© Росица Танчева All rights reserved.
