Cлучване
Навярно този дъжд е по-различен,
че заваля, за да разнежи сушата,
запява пак безсънното момиче,
в най-светлите си сънища го слушате.
Луната пак звездите преброи си
и ги подгони, някъде на сушина,
а в тъничките облачни кулиси
душата ми – сред капчиците сгушена.
Заспят ли притаени, залюляни,
изгубили посоките си улици,
по мокрите подгизнали поляни,
предесенно засаждам бели люляци.
За влюбени, за луди, незаспали
за тъжна обич, на кълбенце скупчена,
където и дъждът да я погали,
трепти в нега... и тихо чака случване...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
