Cogito, ergo sum

Ще умра. Всички връзки с живота до тук,
всеки път за назад ще превърна в руини,
всеки мост ще подпаля и спокоен, напук
на нелепата вяра, в пустота ще премина.

Ще умра. Отървал се от житейската злоба,
ще очаквам злорадо да намеря ответ
на въпроса: Какво ни очаква след гроба?
Светлината в тунела? Раят? Адът проклет?

Ще умра. И накрая, на финалната права,
към безкрайните бездни аз когато пътувам:
“Значи прав бях, да не вярвам в безсмъртност!” – тогава
ще си мисля, но вече няма да съществувам.