Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18478
Aug 19, 2021, 9:38 PM  

Cребърни зърна̀. 

  Poetry » Landscape
541 10 14

Първите красавици – от восък
тази нощ отвориха очи.
Есен ли пристига? Смугла, боса,
август някак тайнствено мълчи.

 

Да не би отрано да подплаши,
птичите ята и зла тъга
да строшѝ кристалните му чаши –
още сбира гроздето нега̀.

 

Още жарко слъцето ще шари,
кожицата тънка на памид,
някъде, в далечните кошари,
като па̀ле е септември свит.

 

Чака линовете да прелеят,
буйната шира̀ да закипи,
път да плисне, после суховеят,
в клоните на круша да заспи.

 

И тогава по поля, баири
ще върви – разгърден и пиян,
и щурче ще носи – да му свири –
хризантеми в трепетната длан,

 

че е влюбен в есента, отколе,
тя пък, все след слънцето лети.
Топъл дъжд септември ще помоли,
да дотича, с босички пети,

 

по огради, покриви градини
да нарони сребърни зърна̀.
Mорна есен, да не го подмине
и да го целуне, без вина.

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??