Jun 12, 2010, 9:05 AM

Цунами

  Poetry » Love
1.3K 0 24

 

С тебе нямам безплатни минути,

твойто име дисплеят не пише,

съчиних си приятелска група,

във която се уча да дишам.

 

И умирам с хиляда импулса,

а ми трябва един да живея,

той директно е свързан със пулса,

знае точно кой ритъм копнея.

 

8 бала мълчахме по Рихтер,

всички чувства докрай разрушихме,

океанът, довчера притихнал,

се надига да види кой жив е.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивон All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...