С тебе нямам безплатни минути,
твойто име дисплеят не пише,
съчиних си приятелска група,
във която се уча да дишам.
И умирам с хиляда импулса,
а ми трябва един да живея,
той директно е свързан със пулса,
знае точно кой ритъм копнея.
8 бала мълчахме по Рихтер,
всички чувства докрай разрушихме,
океанът, довчера притихнал,
се надига да види кой жив е.
© Ивон All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
