Nov 26, 2012, 2:31 AM

Цвете

  Poetry » Love
627 0 2

В град на мъртви души,

красиво цвете тихо спи,

на неверници очите краси,

ала на праведната уханието си подари.

                                    

Все попада в ръцете на пророци,

но и те със своите пороци,

все не могат да му докажат,

заслужават ли да го притежават.

 

Светецо, една е истината свята,

свободна ти е душата,

да лети по земята.

 

Дано никога не ще забравиш,

кой в теб во веки вярва,

и кой единствен,

в твоята светлина повярва.   

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Натали All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...