Вечно дишам аз за теб (незавършено)
Отровен мрак обвил е песента ти,
очите ми кървящи, изпити от страха.
Тъмнината в мен сега и в теб ще свети,
защото зорко дебне отстрани греха.
Луната излива своята светлина на плещите ми,
където вятърът в танц е с моята коса,
а твоят поглед остава скрит сред сълзи,
и търсят уют нотите из черната гора.
Лекарството греховно доставя ми наслада.
Виждам изведнъж как целият свят
потънал е в изпепеляващите звуци на ада,
но звездите над нас продължават да блестят.
Не ще видиш ти слънце,
огряващо пъстрия небосвод.
Над кълба злокобни то вехне и съхне
като един нищожен човешки живот.
Късче от моята душа във твоята
руши цяла Вселена, оставя те без дъх.
Не смее да помръдне в мен волята,
но вечно дишам аз за теб, за да бдя.
Съзнанието потъва в сън неспокоен,
влиза в сблъсък с нов свят, нова съдба.
Но ти сега се чувстваш съвсем недостоен
да направиш крачка в онази непрогледна тъма.
© Марина Маринова All rights reserved.
