Отровен мрак обвил е песента ти,
очите ми кървящи, изпити от страха.
Тъмнината в мен сега и в теб ще свети,
защото зорко дебне отстрани греха.
Луната излива своята светлина на плещите ми,
където вятърът в танц е с моята коса,
а твоят поглед остава скрит сред сълзи,
и търсят уют нотите из черната гора.
Лекарството греховно доставя ми наслада.
Виждам изведнъж как целият свят
потънал е в изпепеляващите звуци на ада,
но звездите над нас продължават да блестят. ...