Отровен мрак обвил е песента ти,

очите ми кървящи, изпити от страха.

Тъмнината в мен сега и в теб ще свети,

защото зорко дебне отстрани греха.

Луната излива своята светлина на плещите ми,

където вятърът в танц е с моята коса,

а твоят поглед остава скрит сред сълзи,

и търсят уют нотите из черната гора.

Лекарството греховно доставя ми наслада.

Виждам изведнъж как целият свят

потънал е в изпепеляващите звуци на ада,

но звездите над нас продължават да блестят.

Не ще видиш ти слънце,

огряващо пъстрия небосвод.

Над кълба злокобни то вехне и съхне

като един нищожен човешки живот.

Късче от моята душа във твоята

руши цяла Вселена, оставя те без дъх.

Не смее да помръдне в мен волята,

но вечно дишам аз за теб, за да бдя. 

Съзнанието потъва в сън неспокоен,

влиза в сблъсък с нов свят, нова съдба.

Но ти сега се чувстваш съвсем недостоен

да направиш крачка в онази непрогледна тъма.