Цветното момиче
Лазурносини спомени остават
от кървавочервено страстно минало,
а изумруденозелени сълзи блясват
по мъртвобледите страни изстинали.
Едно момиче със коси златисти
и белоснежна кадифенонежна кожа
бе впило своите очи лъчисти
във бляскавото острие на ножа.
Пробождане – красива струйка алена,
цветът напусна младото лице,
клепачите покриха тюркоазите,
в миг посивя и цялото небе.
Пресътвориха се косите в златно жито,
очите – в тюркоазено море,
сърцето с черна паяжина е покрито,
смъртта безцветна е – нали, момче?
Плачи за нея – багри подари ти тя,
в смолисточерни нощи – светлина,
но пъстротата заедно с нея отлетя –
сега си сам в прозрачна тишина...
© Люба Георева All rights reserved.
