Днеска обаче май нещо,
из въздуха леко витае,
и сякаш на мило и сладко,
на любов и пролет ухае.
И както пчелите опрашват,
пъстро цъфнало дръвче,
така момичето засмяно,
го преследва влюбено момче.
Сред минзухари, лалета, иглики,
те лягат на свой‘та полянка,
и си прътите преплитат,
под черешата на сянка.
Птича песен се донася,
май от клоните над тях,
а децата отговарят,
с тих невинен смях.
И пролетта им се радва,
със зелена усмивка,
с деца като тези
тя се чувства щастливка.
И като подарък посади,
семе на най-красивата роза,
която просто със поглед,
вдъхновява за рима и проза,
най-прекрасна сред всички
творения на пролетта,
защото тя е вдъхновена
от щастието и любовта.