| С червена роза ти дойде при мен.С усмивка на устата ме спечели.С очи ми проговори мили думи.С един замах сърцето ми уцели! Хлапачка бях тогава и си мислех,че любовта доказва се със роза.Но с жълта роза ти ми потвърди,че в розите се крият и бодли! Сега със синя прошката си искаши гледаш ме в очите пак.Сини рози не растат, човече,а белите са мойта страст! |
© Анета All rights reserved.
Поздравче,Ани!
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
