Цветя в главата
Цветя в главата
Разхождам се по въздуха,
а в главата ми цветя.
Оглеждам се наоколо
и си чудя сега накъде да отлетя.
Денонощно усещат
сетивата ми пъстроцветните сияния
и вътре в мен се движат
шарени мечти и желания.
Сутрин се будя на земята,
с магична усмивка,
сгушена в мека
и прохладна завивка.
Слънцето отгоре ми маха,
за да му се покажа.
Иска новите сънища-
щуротии да му разкажа.
Ставам от сън
и чувствам и земя, и небе.
Смея се и поздравявам
съседното поле.
Сякаш съм във вълшебната зора,
а и отнякъде надушвам
мирис на гора.
Заобикалят ме диви ягоди,
храсти и дръвчета.
бели уютни облаци и врабчета.
И по нови пътеки съм, ето.
И наблизо съзирам морето.
Затичвам се към него,
да си легна из безкрая
и после да се потопя
насред простора на рая.
Може би и дъжд с огромни капки,
ще дойде, изневиделица
и ще стане, като преди
лятна буря, виелица.
Капките ще мокрят и лицето,
и гърба, и ръцете, и сърцето.
Водовъртеж наоколо ще се завърти
и радост в зъбите ще зазвънти.
В буйни вълни ще се
бутам и блъскам
и очите си с морска
пяна ще пръскам.
А след лудеенето пада
нощ, възпламенена,
отпразнувана в палатка,
от луната осветена.
И на сън и наяве
танцуват коси червени,
сини, розови, закачливи, зелени,
дрехи на точки и
слънца, расти оживени,
изрисувани по телата
пеперуди и фигури откачени,
плетени шапки, лилави боровинки,
маргаритки сладки, горски къпинки.
В съзнанието изплуват глухарчета.
Носовете се срещат с
макове и минзухарчета.
Краката по пътища,
неуморно тичат,
сърцата безспирно
всички се обичат.
Пеят и викат устите,
вселени обикалят душите.
Щастливи са и пиърсингите
и обиците по ушите,
когато се къпеш в реката,
по пясъка се търкаляш,
спиш по хамаци
и градове обикаляш.
Планини катериш
и снимаш пейзаж след пейзаж,
скачаш с парашут
и се излежаваш на всеки плаж.
С въже около себе си
от мост се хвърляш
или търкаляйки се,
по пръста, се мърляш.
Плуваш в язовири,
по дървета се катериш
или четирилистна
детелинка искаш да намериш.
И когато тялото
на нощта се остави
и душата за абсолютно
всичко забрави,
очите започнат само
звездите да броят,
а мислите някъде в космоса,
в транс стоят -
няма вълшебство
по-приказно и обземащо,
по-искрящо и усмихващо.
Усещат и крачетата ми боси
аромата на красива
свежест, който се носи.
По светло, по тъмно,
в село, в град,
на юг, на запад,
на скала, пред водопад,
при слънце, при луна,
с дрехи или без тях,
при пълнолуние,
звездопад, шеги и смях...
Проснала съм се долу,
до растенията
и чувствам как се нося
над хълмовете и възвишенията.
Държим се с природата
ръка за ръка
и всичко е една
неспирна дъга.
Калинки, вдъхновение
и обич са около мен,
и празник е и нощ, и ден!
© Лора All rights reserved.
Много много ти благодаря!Толкова си мил!Не заслужавам толкова прекрасен коментар!Страшно ме зарадва!Благодаря ти!
