цветя във ваза
Тъгата във сиво
небето обсеби -
видение призрачно
с неми очи,
предчувствия дрезгави,
слепи поверия
в несигурност чезнат
напразни мечти.
Беззвучен е въздухът,
тихо сърцето
смутено потрепва -
оковано мълчи.
Лежим на съдбата
във хладните шепи -
забързан
животът
лети ли, лети...
Нараства тревога -
пеперудено бяла,
с въздушния допир
на звездни сълзи,
закотвена свещ
догаря в безкрая
в невзаимна поема
разделя душите.
Китарен напев
блуждае
във мрака,
уморено полепва
в зеница на миг.
Цветята във ваза
(откъснати) знаят -
далече
остават за всички пчели...© Дакота All rights reserved.
