Цветята
Цветята от моето детство
със същата хубост цъфтят.
От тяхното лятно вълшебство
очите ми тихо сълзят.
Усмихнати, скромни и мили
ми махат, навели глави.
Ще хукна към тях с всички сили,
тъй както го правех преди.
От градския шум ще избягам,
от скука, бензин и бетон.
В морето от макове лягам.
Уютен е цветният дом.
Оранжеви, сини и бели
цветя. А отгоре - небе.
Листата ме милват несмело.
Отново съм малко дете.
Щастлива съм до безтегловност -
от красоти премаляла.
Харесва ми дивата волност,
значи не съм остаряла.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
