Цветът на хукнал вятър
Животът - таралеж с бодли навътре,
в средата - ти - измъчено кутре.
Понечиш ли навън да се измъкнеш -
озъбва ти се тънко острие.
На лапи се подпреш, кръвта оближеш,
зениците - пергели в пирует.
В клепачите ти ножицата стриже,
опашката те гледа: тет-а-тет...
А нейде вън от ежата хралупа
цветът на хукнал вятър те зове.
И слънцето - чиния с топла супа
се смее върху маса от небе...
Изправяш се. С ряз, гнусно се отръскваш
от соса, в който дремеш в полусън.
Тъй, зъб о зъб... с усмивка се запътваш
най-сетне към... спасителния трън.
© Гергана Иванова All rights reserved.
