Ще бъдем шеметни, когато
последен залп ще прогърми
и пътя страшен на войната
в обратен марш ще извървим.
Дори на кактуса бодлите
веднаж престават да бодят
и вместо кръв от тях избликва
с ранена красота цветът.
Той ката болка тържествува
над обгорените плата -
възкръснала заветна дума
в мига свещен преди смъртта.
И жив над пресните гробове
като звезда ще догори,
а после в битките отново
в безброй дула ще разцъфти!
© Иван Христов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
