26.10.2009 г., 1:52

Цветът на кактуса

638 0 3

 

Ще бъдем шеметни, когато

последен залп ще прогърми

и пътя страшен на войната

в обратен марш ще извървим.

 

Дори на кактуса бодлите

веднаж престават да бодят

и вместо кръв от тях избликва

с ранена красота цветът.

 

Той ката болка тържествува

над обгорените плата -

възкръснала заветна дума

в мига свещен преди смъртта.

 

И жив над пресните гробове

като звезда ще догори,

а после в битките отново

в безброй дула ще разцъфти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много хубав стих, Иване!
    Поздравления за гражданската ти позиция!
  • Отново битки, да. Безкрай(((
    Чисто написано, с уважение към думите, към себе си и към другите.
    Поздрави!
  • Отново майсторски написано.Поздрав.

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...