Apr 23, 2024, 9:01 AM

Цяла (на дъщеря ми)

  Poetry
976 0 0

 

 

Зная мислиш,

че не те обичам...

Зная,

че съм пряма, остра!

Често те боли от тази обич!

Знам,

че често съм и грешна!

Истината е...

че се страхувам!

Страх ме е, че нямам сили

вечно да те браня и засланям...

Вечно да съм ти опора...

Искам да си силна!

Да си здрава!

Здраво в пътя си да стъпваш!

Да не те е страх от никой

и от нищо,

но и страх, да знаеш що е...

Да си силна телом, но и духом!

Да си цяла!

*

Докато те носех

под сърцето си,

мечтаех...

В мислите си,...те рисувах

В сънищата си,

те не веднъж сънувах...

Виждах те прекрасна!

Бяла, руса, и красива!

Молех само...

Да си ми здрава!

Да си имаш всичко!

Да си умна!

Да живееш в мир!

Да си щастлива!

А когато ти дойде...

Забравих всичко!

Просто те обикнах!

Ти ми стана всичко!

Малко, розово вързопче

С чипо, мъничко носленце...

Две ръчички!

Две очи - звездички!

Две петички!

10 пръстчета за мама!

10 и за татко!

Ти светът ни преобърна

и светът ни

светъл, розов, стана!

*

Днес си вече млада дама...

Бяла, руса, хубавица!

Пак...за теб се моля!

Да си здрава!

Да си умна!

Да си винаги щастлива!

Да обичаш и обичана да си!

Да живееш в Слънце!

Сенките и бурите,

от тебе да странят и бягат!

В тяло и във дух - едно да си!

Цяла да си!

*

Днес...съм още тука

Боря се, като орлица,

с ветрове и зли вихрушки,

та когато мен ме няма...

Ти, за свойта дъщеря,

света да бориш!

Да си силна!

Да обичаш силно, бурно!

Да я браниш! Като звяр да си!

Капчицата кръв,

що си й дала...

Любовта ти!

Тя, ще е светът ти!

Тя, ще ти е рамо и закрила!

Само тъй...

    завинаги...

        ще бъдеш цяла!

 

Valentina N.V. ( Mitova)

23/04/2021

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Valentina Mitova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...