Цяла вселена
Цяла вселена
Пъстрота, цвят, топлина, пълен контраст,
еуфория, радост, веселие, вълнение и страст...
Сивота, умора, въздишка, надежда и мраз...
С бели усмивки е обсипана и с искрени молби...
В нея текът диви, пълноводни, бурни реки!
Грее жарко, горещо, огнено слънце
и вълни шумни, приключенски бушуват!
Син космически хаос е- на чистота, на свобода!
Бори се, вярва и се отдава на всяка мечта!
Криле има широки, силни и разтворени,
а също и желания и копнежи непресторени...!
Но има и болки, страхове, малко сълзи и малко катран...
има и съжаление към всеки мозък от слабост завладян...!
Най-могъщото тя невъобразима обича, а именно любовта!
Готова е на всичко за своето божество на име свобода!
Розова е и неуловима, безпространствено се носи!
Горда е, от достойнство изградена, никога не проси!
Ако се налага вади своите оръжия, наречени сила и воля!
Неповторима е, твърде различна, има своя собствена роля!
В нея искрящи фойерверки от емоции избухват...
Лунна светлина и летен вятър мъглите раздухват...
Движи се забележително, като танц в ритъм
и категорично като шпага по време на двубой!
Чуди се и не разбира, за нея лошотията е мистерия
и затова и да не иска понякога изпада в истерия...!
С всяка своя фибра вярва във всяка добра магия,
а толкова често вижда злоба, омраза и проклетия...
Няма значение... това няма как да я спре!
На злото ще му се наложи тя коя е да разбере!
Докрай се бори да създаде велика симфония,
макар понякога да се получава пълна какофония...
Тя не се отказва, не се предава, не се примирява,
защото знае, че ще дойде съвършената хармония!
Понякога сякаш е сама на минно поле,
друг път тежат и камъни и цели скали...
Понякога сякаш ще рухне и на косъм виси...!
Плюят я, удрят я, а тя се задушава,
нараняват, я агонизира, но се изправя...!
Като падащ водопад е- могъщ и превземащ
дори когато пада е така впечатляващо!
Твърде е дива, правила и забрани не приема!
С предразсъдъци не умее да се съобразява!
Каквото и да правят тя не се заблуждава!
Някак величествено съзнанията завладява!
Тя е пъстра пеперуда и червена първичност,
тя е бунт, възвишение, хълм и бистра вода...
Изкуство е - от ноти, стъпки, думи, изражения,
от мисли, звуци, абстрактни картини и движения!
Тя е нощно небе, тъмно, но обсипано със светлини!
Тя е вечна - през мигове, минути, векове и дни!
Съмнения, клопки и капани не я хващат!
Чуждите недостатъци не прихваща!
Тя като един вихър вълшебен, всемогъщ,
през стени, през бариери, през всичко минава!
Див полски мак е и прелетно бяло глухарче,
плачеща върба, весел палячо и морско коралче,
силна градушка, порой, виелица и юмрук,
шумен смях, цветен полъх, заглушаващ звук,
приятен бриз, океанска вълна и вековен бук!
Знае как да се брани, знае как да се фехтова,
умее от болката да се отърсва и да се лекува!
В битка, на война или при празник... винаги пее!
Нейната природа е във високото да се рее!
Да е готова за прегръдка, за целувка по всяка време!
Да създава, да гради, да дарява, да обича,
да продължава, да се забавлява, да побеждава,
защото точно това означава да си душа!!
© Лора All rights reserved.
Много се радвам, ако ти харесва!
