Цъфтеж на мисли

Comments

• 

  vega666 (Младен Мисана)

  Сякаш съществуването е едно лутане между тунелите на бъдещето и лабиринта на спомените. А ние сме повече ехото от собствения си вик, отекващо под сводовете. Мисля, че Лирическата не е сама в подобно усещане. У мнозина други то също съществува. Направи ми впечатление изяществото и лекотата на поднасянето на образите. Една топлота, която на тънка пара струи от тях /"... винаги ще пазиш топлината ми, разсипвайки я в своите вселени"/. ОКО на текста е:
  
  "Не вярвам вече в утрешно спасение, а вчерашното някак ме избягва.
  Да търся носи само изтощение и тъжен сън без никой като мен.
  Не искам изкривяване в мечтите, прибирам ги на топло при сърцето.
  Реалното не може да ги сплита, дори в уханни слънчеви полета...
  Дали ме чуваш? Не, не мисля. Не... Понякога си мислех, че си вятър,..
  Но ти си сякаш нечий друг, любов не чака утре мен и сън съблича...
  Дали за мен ще бъдеш ти готов? Не мисля - и към теб отново тичам. ".
  
  Чудесно подбрано заглавие и прекрасно стихотворение, Йоана!

  2019-07-23T09:27:16+03:00