23.07.2019 г., 5:09

Цъфтеж на мисли

809 4 1
Цъфтеж на мисли

 

Не вярвам вече в утрешно спасение, 
а вчерашното някак ме избягва. 
Да търся носи само изтощение 
и тъжен сън без никой като мен. 


Не искам изкривяване в мечтите, 
прибирам ги на топло при сърцето. 
Реалното не може да ги сплита, 
дори в уханни слънчеви полета. 


Притичах покрай твоята надежда 
и взех си малко спомен за вината, 
че винаги към сивото поглеждам 
наивно и със страх от този ден. 


Дали ме чуваш? Не, не мисля. Не... 
Понякога си мислех, че си вятър, 
че винаги ще пазиш топлината ми, 
разсипвайки я в своите вселени. 


Но ти си сякаш нечий друг, любов 
не чака утре мен и сън съблича... 

Дали за мен ще бъдеш ти готов? 

Не мисля - и към теб отново тичам. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сякаш съществуването е едно лутане между тунелите на бъдещето и лабиринта на спомените. А ние сме повече ехото от собствения си вик, отекващо под сводовете. Мисля, че Лирическата не е сама в подобно усещане. У мнозина други то също съществува. Направи ми впечатление изяществото и лекотата на поднасянето на образите. Една топлота, която на тънка пара струи от тях /"... винаги ще пазиш топлината ми, разсипвайки я в своите вселени"/. ОКО на текста е:

    "Не вярвам вече в утрешно спасение, а вчерашното някак ме избягва.
    Да търся носи само изтощение и тъжен сън без никой като мен.
    Не искам изкривяване в мечтите, прибирам ги на топло при сърцето.
    Реалното не може да ги сплита, дори в уханни слънчеви полета...
    Дали ме чуваш? Не, не мисля. Не... Понякога си мислех, че си вятър,..
    Но ти си сякаш нечий друг, любов не чака утре мен и сън съблича...
    Дали за мен ще бъдеш ти готов? Не мисля - и към теб отново тичам. ".

    Чудесно подбрано заглавие и прекрасно стихотворение, Йоана!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...