Цъфтеж на мисли

23.07.2019 г., 5:09 ч.

Поезия » Друга

610 4 1

Цъфтеж на мисли

Не вярвам вече в утрешно спасение,
а вчерашното някак ме избягва.
Да търся носи само изтощение
и тъжен сън без никой като мен.

Не искам изкривяване в мечтите,
прибирам ги на топло при сърцето.
Реалното не може да ги сплита,
дори в уханни слънчеви полета.

Притичах покрай твоята надежда
и взех си малко спомен за вината,
че винаги към сивото поглеждам
наивно и със страх от този ден.

Дали ме чуваш? Не, не мисля. Не...
Понякога си мислех, че си вятър,
че винаги ще пазиш топлината ми,
разсипвайки я в своите вселени.

Но ти си сякаш нечий друг, любов
не чака утре мен и сън съблича...

Дали за мен ще бъдеш ти готов?

Не мисля - и към теб отново тичам.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

vega666 (Младен Мисана)

2019-07-23T09:27:16+03:00

Сякаш съществуването е едно лутане между тунелите на бъдещето и лабиринта на спомените. А ние сме повече ехото от собствения си вик, отекващо под сводовете. Мисля, че Лирическата не е сама в подобно усещане. У мнозина други то също съществува. Направи ми впечатление изяществото и лекотата на поднасянето на образите. Една топлота, която на тънка пара струи от тях /"... винаги ще пазиш топлината ми, разсипвайки я в своите вселени"/. ОКО на текста е:

"Не вярвам вече в утрешно спасение, а вчерашното някак ме избягва.
Да търся носи само изтощение и тъжен сън без никой като мен.
Не искам изкривяване в мечтите, прибирам ги на топло при сърцето.
Реалното не може да ги сплита, дори в уханни слънчеви полета...
Дали ме чуваш? Не, не мисля. Не... Понякога си мислех, че си вятър,..
Но ти си сякаш нечий друг, любов не чака утре мен и сън съблича...
Дали за мен ще бъдеш ти готов? Не мисля - и към теб отново тичам. ".

Чудесно подбрано заглавие и прекрасно стихотворение, Йоана!