Цъфти пътеката на тишината
Цъфти пътеката на тишината,
когато се превърне в безкрайна,
разказвайки неща за ведрината -
как тъгата става краткотрайна.
Ще трябва да се разбере от всички -
на любенето да не се посяга,
че сърцата, станат ли самички,
за предпазване болката ги стяга.
Святостта чертае нишката благата
и тя цъфтеж на чувствата предлага -
човечността – ядро на добротата,
прави таз пътека да е драга.
Сладостта интимното излъчва
в устойчивите ритми на напев -
спрат ли те, потокът ни измъчва
и сърцето ни надава жален рев.
Таз пътека води към върхари -
трудности връхлитат в планината:
под сенките на кестените стари
тя поема дъх и от гората.
Но понякога по нея има мъх,
щом системно в пътя си си гладен
и затуй партньорът ти издава дъх,
за да сетиш полъха прохладен.
Бягат край пътечката потоци -
морните души намират сянка,
спират се край всички водоскоци
и почиват в любовна дрямка.
Всеки дисонанс поражда ропот,
предизвиква вихри, закъснели,
за да станат те сърдечен тропот,
вплитащ се в косите, побелели.
Спира се пътечката дори пред пън
и отдава чувствата си щедро,
за да се запази тоз любовен звън,
който грее в сърцата ведро
© Валери Рибаров All rights reserved.
