Слагам грим -
поредната маска.
Изтривам го...
остават петна -
неразбраните чувства
на многото ми лица.
Очите бодат ме.
Дали от грима?
Но не, писна ми
да лъжа себе си!
Бодат от кристална сълза.
В градините нощем
цветята кося.
Тъжни спомени -
увехнали листа.
Прехапала устни
изтривам грима.
Оставям грозните
и красиви лица.
Цветна и черно-бяла душа.
Оголена -
Цъфтящи цветя...
© Екатерина Глухова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
