Слагам грим -
поредната маска.
Изтривам го...
остават петна -
неразбраните чувства
на многото ми лица.
Очите бодат ме.
Дали от грима?
Но не, писна ми
да лъжа себе си!
Бодат от кристална сълза.
В градините нощем
цветята кося.
Тъжни спомени -
увехнали листа.
Прехапала устни
изтривам грима.
Оставям грозните
и красиви лица.
Цветна и черно-бяла душа.
Оголена -
Цъфтящи цветя...
© Екатерина Глухова All rights reserved.