* * *
Да погледна в очите ти, ясните,
и да видя на времето залеза.
Тихомълком да стоплиш душата ми,
приютил на надеждата вятъра.
Преоткрил любовта между хората,
неусетно забравил за болката,
да отпиeш от вечната, святата -
любовта между хората.
И тогава ще видиш наистина -
ще усетиш на времето залеза.
Ще намериш душата си, сгрятата,
приютил на надеждата вятъра.
Ще погледна в очите ти, ясните,
ще запаля на времето залеза,
ще изпия до дъно умората
и ще стопля душата ти, цялата.
© Екатерина Николова All rights reserved.
