Aug 18, 2012, 10:11 AM

* * *

  Poetry
531 0 5

Прошка не се дава,

                         когато не е поискана,

любов не се дава,

                            когато не е пожелана,

клетва не се изрича,

                                когато не е истинска,

истина не се открива,

                                 когато не е потърсена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

  • А случайно да помните, че `` насила хубост не става``? И `` грешка `` не мисля, че е точното определение. Правото на лично становище не е ``грешка``, защото тогава аз мога да определя вашите виждания за какви ли не. Всеки сам може да реши кое е ``грешка`` и кое не
  • Прошка не се дава,
    когато не е поискана,
    любов не се дава,
    когато не е пожелана,"



    И за двете неша - грешка!
    Прошката е прошка точно тогава, когато се дава от сърце, непоискана...
    Същото важи и за любовта - дава се, дава се... дори и да не е "пожелана"... точно тогава е безусловна... и е точно ЛЮБОВ
    И двете неща са духовност, а не разменна стока...
    За останалото - с Георги.
    Съмнението?
    Хм... едно мъниче, бебе... то не проявява съмнение... съмнението идва после, когато се появи лъжата, за да скрие истината...
    Е, не е ли прав Георги, че истината сама идва при нас... но кой ти помни бебешките си времена...
  • напротив, истината бива търсена, винаги има причина, за да бъде проявен интерес към нея, и най-идеалната причина е СЪМНЕНИЕТО
  • истината идва сама при нас..винаги непотърсена,непредвидима..тя не може да се търси..търсенето означава да знаеш какво търсиш,т.е. нещо старо,проекция..а,тя е нещо съвършенно ново..
  • Интересно!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...