* * *

цял ден се теших с мисълта, че всъщност те има...

и че след поредната грешка на вселената

ще се кръстосат пътищата изначално разнопосочни...

цял ден мислих и накрая реших, че си струва

да се изгубиш безвъзвратно, да се изгубиш тотално

и да се луташ безпределно... за да дочакаш мига,

във който просто ще се намериш в обятията 

на дълго чаканото... щастие