Потъпквах песъчинки разпилени,
мачках падналите есенни листа,
пробих пъртина в снеговете
и тичах боса под дъжда.
В лъчите слънчеви се къпех,
спъвах се и падах във калта.
Опитвах да надбягам ветровете
и виех срещу пълната луна.
Поисках да се слея със земята,
за да избягам от света.
На гоненица си играех,
но не догоних вечността.
© Неличка All rights reserved.
а живей Сега, уловила за мига!
Поздрави, Неличка!