Потъпквах песъчинки разпилени,
мачках падналите есенни листа,
пробих пъртина в снеговете
и тичах боса под дъжда.
В лъчите слънчеви се къпех,
спъвах се и падах във калта.
Опитвах да надбягам ветровете
и виех срещу пълната луна.
Поисках да се слея със земята,
за да избягам от света.
На гоненица си играех,
но не догоних вечността.
© Неличка All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
