Dec 3, 2013, 9:42 PM

......

  Poetry
986 0 1

 

 

 

Затиснах думите под камък ежедневие,

оставил мислите да бият във платната...

Как да полетя в това безве/т/рие

оплело като паяжина двата свята...?

 

За "утре" как да се покая,

преди от стъпките ми да личат следи,

преди да съм, преди да зная,

дали ще се огледам в твоите очи...?

 

Пристъпвам във съня ти скришом,

докосвам с устни твоята ръка,

от пеперудената нежност вдишвам

по-истински от есенна тъга.

 

Една сълза... прекършена надежда

подсказва, че съм жив... и проси,

от утрото... да те довежда,

като целувка, не като въпроси...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Трифонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...