......
984
0
1
Затиснах думите под камък ежедневие,
оставил мислите да бият във платната...
Как да полетя в това безве/т/рие
оплело като паяжина двата свята...?
За "утре" как да се покая,
преди от стъпките ми да личат следи,
преди да съм, преди да зная,
дали ще се огледам в твоите очи...?
Пристъпвам във съня ти скришом,
докосвам с устни твоята ръка,
от пеперудената нежност вдишвам
по-истински от есенна тъга.
Една сълза... прекършена надежда
подсказва, че съм жив... и проси,
от утрото... да те довежда,
като целувка, не като въпроси...
© Петър Трифонов All rights reserved.
