ЛиРа (Лили Радоева)
49 80
Oct 16, 2008, 6:22 AM

*** 

  Poetry » Other
868 0 12

 

Смехът ми до прозореца мълчи.
До гуша ми дойде от коридори.
От гениално-луди. От Дали.
Омръзна ми сама да си говоря.

Смехът се вие. Ставам лабиринт.
Изгубвам се. Часът е точно седем.
А раната кърви и трябва бинт.
Но никой не посмя да е последен.

Смехът е до прозореца. Крещя.
Последното спасение изчезна.
Прекрасната нарочна самота,
която именувам просто бездна.

Смехът внезапен, рязък като нож.
Видях, че са безкрайни световете.
Наздраве! За единствената нощ,
която ме разбра. И стана светло.

Смехът ми спи. Към мен летят стрели.
Мълча и плача. Плача и говоря.
Но знам – между Земята и Дали
е шансът. И ключът от коридора.

© Лили Радоева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??