***
Смехът ми до прозореца мълчи.
До гуша ми дойде от коридори.
От гениално-луди. От Дали.
Омръзна ми сама да си говоря.
Смехът се вие. Ставам лабиринт.
Изгубвам се. Часът е точно седем.
А раната кърви и трябва бинт.
Но никой не посмя да е последен.
Смехът е до прозореца. Крещя.
Последното спасение изчезна.
Прекрасната нарочна самота,
която именувам просто бездна.
Смехът внезапен, рязък като нож.
Видях, че са безкрайни световете.
Наздраве! За единствената нощ,
която ме разбра. И стана светло.
Смехът ми спи. Към мен летят стрели.
Мълча и плача. Плача и говоря.
Но знам – между Земята и Дали
е шансът. И ключът от коридора.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Радоева Всички права запазени
