Шалът на луната,
пътека към звездите.
Прегърнатите клони на
дърветата,
надвиснали над тъжни улици,
погледнаха в лицето на дъжда.
Звезди
изтекоха в очите на жена.
Без дъх остана вятърът.
Очите на жена - искряща
нереалност.
Пресъхналите корени
отпиха капчица живот.
© Атанас Ганев All rights reserved.