Статив, палитра и бои,
бяла рамка... огледало,
кукувичка... времето брои,
а Тя рисува... вае тяло.
Вечер с мишката лавира,
рими пред монитора реди,
денем рисува без да спира,
с цветове отпечатва Тя следи.
Така е писано да стане,
импулс на Вселенската душа,
див порив на творческо имане,
апотеоз на сбъдването на мечта.
дали оная със звездите и луната над всемира
или в оная другата - с мишка и клавир в която пише -
виртуалната!
Хареса ми!