Да бьде зла безкрайно и приляга
равнодушно вгледана вьв чуждата сьдба,
сьлзите хорски дадоха и вяра
и тя разплаква техните сьрца сега.
Да бьде зла си беше пожелала
орисаната в самота жена,
равнодушно вгледана и в свойта рана вяла
тя презря живота, и пое по пьтя водещ в пропастта,
а там я гледаше щастливо,демон
от света и той отдавна отвратен
в коварството си днес намерил смисьл вече
нали не беше сам, небеше победен ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up