Да бие камбаната
Отричах го, в църква не влизах с години.
Кълнях го... За всички изплакани сълзи.
Разпъвах го в пъти, заспивах спокойна,
а той ме намери. И без да ме търси...
Неверница блудна, безбожна пустиня -
не идвам със вяра, не тръгвам с вина.
Дали да се кръстя, макар че го виждам -
не разпнат на кръста и не в светлина?
Презирах го – някакъв път безконечен.
Отгоре напътства, а аз – долу, в калта.
Намери ме... Свещ да запаля ли? Смешка!
Да бие камбаната, чакам смъртта.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
