Oct 28, 2021, 5:28 PM

Да броим до седем

1.2K 2 17

Хей дечица мили, тук елате
да попишем с вас числата!
Кръгче цветно рисувате с бой 
нуличка на лисчето вече се откри.
Нека  сега почнем със едно,
най-отпред знайте се пише то.
Антончо хвана Миша за ръчички-
ето две сърнички, две вълнички.
Нарисуваха маймунки вече три
те са много хубави отстрани.
Пролет, лято, есен, зима,
четири сезона винаги има. 
Антон сега научи ме на пет.
След него знам идва шест.
Миша казва седмицата има дни.
Те са седем, не го забравяй, запомни!

 

Автор: Виктория Милчева

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория Милчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти!
  • Харесва ми стихчето!
  • Благодаря ти! Мен също никой не ме поздравил освен мен! Аз смятам, че трябва да се подкрепяме и поздравяваме всички! Тук никой не е конкурент на другите! Всеки има собствен стил на писане! Аз също харесвам творчеството ти и ти се радвам за успеха !
  • Вики, нали пишем, за да се поздравяваме взаимно и да ни е весело, когато прочетеш, някой коментар от приятел, виж, до сега никой не ме е поздравил за място в конкурси , независимо, че не са първо или второ, но не всички хора са еднакви, аз ти се радвам за твоите стихчета. Пожелавам ти успех в бъдещи конкурси!
  • ВИКИ, да не се разочароваме,... все пак ще има и други конкурси,
    които да очакваме и да си пожелаем успех....

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...