28.10.2021 г., 17:28

Да броим до седем

1.2K 2 17

Хей дечица мили, тук елате
да попишем с вас числата!
Кръгче цветно рисувате с бой 
нуличка на лисчето вече се откри.
Нека  сега почнем със едно,
най-отпред знайте се пише то.
Антончо хвана Миша за ръчички-
ето две сърнички, две вълнички.
Нарисуваха маймунки вече три
те са много хубави отстрани.
Пролет, лято, есен, зима,
четири сезона винаги има. 
Антон сега научи ме на пет.
След него знам идва шест.
Миша казва седмицата има дни.
Те са седем, не го забравяй, запомни!

 

Автор: Виктория Милчева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Милчева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

19 място

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти!
  • Харесва ми стихчето!
  • Благодаря ти! Мен също никой не ме поздравил освен мен! Аз смятам, че трябва да се подкрепяме и поздравяваме всички! Тук никой не е конкурент на другите! Всеки има собствен стил на писане! Аз също харесвам творчеството ти и ти се радвам за успеха !
  • Вики, нали пишем, за да се поздравяваме взаимно и да ни е весело, когато прочетеш, някой коментар от приятел, виж, до сега никой не ме е поздравил за място в конкурси , независимо, че не са първо или второ, но не всички хора са еднакви, аз ти се радвам за твоите стихчета. Пожелавам ти успех в бъдещи конкурси!
  • ВИКИ, да не се разочароваме,... все пак ще има и други конкурси,
    които да очакваме и да си пожелаем успех....

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...