28.10.2021 г., 17:28

Да броим до седем

1.2K 2 17

Хей дечица мили, тук елате
да попишем с вас числата!
Кръгче цветно рисувате с бой 
нуличка на лисчето вече се откри.
Нека  сега почнем със едно,
най-отпред знайте се пише то.
Антончо хвана Миша за ръчички-
ето две сърнички, две вълнички.
Нарисуваха маймунки вече три
те са много хубави отстрани.
Пролет, лято, есен, зима,
четири сезона винаги има. 
Антон сега научи ме на пет.
След него знам идва шест.
Миша казва седмицата има дни.
Те са седем, не го забравяй, запомни!

 

Автор: Виктория Милчева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Милчева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

19 място

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти!
  • Харесва ми стихчето!
  • Благодаря ти! Мен също никой не ме поздравил освен мен! Аз смятам, че трябва да се подкрепяме и поздравяваме всички! Тук никой не е конкурент на другите! Всеки има собствен стил на писане! Аз също харесвам творчеството ти и ти се радвам за успеха !
  • Вики, нали пишем, за да се поздравяваме взаимно и да ни е весело, когато прочетеш, някой коментар от приятел, виж, до сега никой не ме е поздравил за място в конкурси , независимо, че не са първо или второ, но не всички хора са еднакви, аз ти се радвам за твоите стихчета. Пожелавам ти успех в бъдещи конкурси!
  • ВИКИ, да не се разочароваме,... все пак ще има и други конкурси,
    които да очакваме и да си пожелаем успех....

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...