Kaloian_noKing (Калоян Борисов)
26 45
Sep 22, 2008, 9:35 AM

Да бях повярвал 

  Poetry » Love
690 0 5
 

Днес рушат се привилегии и светове.

В мен с ярост водят се страшни битки.

Постлан е пътят със спомена за - „НЕ",

което през сълзи изрече ти.

 

Аз раних те, живота разбих.

Вината отричах, а дирех пощада.

Твоята невинност и прошка, и стих

оковал бях на мъжката си клада.

 

После с огъня от очите ти влюбени

в постланото ложе запалих  страстта.

Обсипах те с чувства отдавна порутени,

в замяна на всичко що пазила бе до сега.

 

И нито очите невинни за теб пощадих,

нито пожалих любовта ти красива.

Порив силен за бъдеще наше руших,

И толкова болка...  как ли остана ти жива?

 

 

 

Да бях се спрял, (проклет да съм),  да бях повярвал

на сълзите ти от тих кристал.

В яростта си до лудост бих се радвал,

ако тогава някой бе ме спрял...

 

Вярваш ли, че можех да съм друг? -

питах те, а ти ми отговори през сълзи...

© Калоян Борисов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??